История

ФК Добруджа 1919 е футболен клуб от град Добрич, който участва във Efbet лига.

Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено.

В своята история Добруджа (Добрич) има общо 15 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в А група. В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране – 7-о място в шампионата през 1995/96.

Първи стъпки (1918-1920)

Историята започва в началото на миналия век и по-конкретно през 1918 година. След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа.

Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Добричлии така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра.

Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в Добрич.

За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“.

Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща.

Първи официален мач

Първият официален мач се е състоял през април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии.

Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1.

През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес се чества като празник на града. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а „Вихър“ – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2.

През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския „Вихър“ с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7.

На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 „Македония“ (Скопие) (тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България), а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик.

Време на промени след Войната

След 1944 г. стартират множество реформи. На 23 декември 1945 г. Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак са обединени.

През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“.

През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 „ТВП-45“ (Варна) /сегашния „Черно море“ (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“.

Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0.

През 1947 г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа. В 1948 г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов.

През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинал за Купата „Орлов“ отстранява с 3:1 „Генерал Винаров“ (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2.

Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо).

Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор.

От 1949 г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември.

Първенец в Североизточна „Б“ група (1955 година)

През 1955 година „Септември“ става първенец на Североизточна Б група. Играе квалификационен турнир за влизане в А група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин).

От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в А група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе).

През 1957 г. се връща старата схема от две „Б“ групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група.

Историческо първо влизане в „А“ група

През сезон 1961/1962 „Добруджа“ завършва на 4 място във вече единната „Б“ група, но трябва да мине през допълнителни баражи, за да влезе в елита.

В тях участват Марек и Миньор (последните два отбора в „А“ група), както 3-ият и 4-ият в „Б“ група – съответно Септември (София) и Добруджа.

След мачове всеки срещу всеки, Добруджа печели 4 точки (тогава за победа се присъждат по 2 точки) от две победи и една загуба и заедно с Марек са в „А“ група от следващия сезон.

През сезон 1962/63 Добруджа обаче не успява да задържи мястото си в елита, след като завършва на 15 място от 16 отбора, само на две точки от спасителната зона, на която остава Марек. През сезона добруджанци записват баланс от 7 победи, 9 равенства, 14 загуби, при голова разлика 25:38.

Голяма победа над ЦСКА в София

Една от победите обаче идва насред София срещу ЦСКА с 1:0. Тодор Атанасов вкарва единственото попадение в 51-ата минута.

Състав на Добруджа: 1.Иван Дервентски, 2.Иван Цонев, 3.Благой Николов, 4.Иван Кръчмаров, 5.Паскал Киров, 6.Димитър Желязков, 7.Иван Енчев, 8.Тодор Трайков, 9.Тодор Атанасов, 10.Михаил Филчев, 11.Иван Господинов.

Ето какво пише за мача тогава:

Най-голямата изненада на кръга бе поднесена от добруджанци. Победата с един гол бе спечелена не с някакви „бетони“ или пък случайно. Не, тя бе извоювана в буквалния смисъл на думата с игра на добруджанци, която бе по-добра от тази на шампиона. В сегашното време на много разговори за системи изразени в цифри, ще бъдем затруднени да определим системата на „Добруджа“. Може би трябва да я назовем 1-7-7… Защото като прилагаха особена „преса“ не на играчи, а на топката, добруджанци винаги имаха числен превес в отделни сектори на терена, където се намираше топката. Срещу един армеец изникваха по 2-3, та дори 4 добруджанци.

ЦДНА бе смутен от тоя напор, както и от „изкуствените засади“ на толбухинци. През целия мач отборът не направи почти нищо, за да вземе връх.

Голът на Тодор Атанасов стана при един пробив в несигурната защита на ЦДНА.

Нови три сезона в „А“ група

През сезон 1965/1966 Добруджа отново печели, този път Северната „Б“ група, като финишира на три точки пред завършилия на второ място Септември (София). И така през сезон 1966/1967 отборът отново е част от групата на майсторите.

Този път отборът запазва мястото си в елита след 12 място от общо 16 отбора.

Постигната е нова победа над ЦСКА, този път в Толбухин с минималното 1:0 – на 21 август 1966 година. Единственото попадение бележи Иван Господинов в 82-ата минута.

Ето какво пише тогава за мача:

„Добруджа“ отново дебютира в групата на майсторите и накрая се поздрави с ценен успех срещу републиканския шампион. През първото полувреме добруджанците и армейците дълго се проучваха и разузнаваха с внимателни ходове. После домакините проявиха по-голяма активност и създадоха удобни положения за голове, но ги проиграха. В другата половина подобен шанс се откри пред Никодимов.

След почивката натискът на толбухинските футболисти продължи. Николов и Желязков стреляха покрай очертанията на армейската врата. В 82 мин. Господинов влезе в комбинация с Николов и стреля точно – 1:0 за „Добруджа“. Две минути преди края съдията Т. Геров отсъди дузпа при стълкновение между толбухинския футболист Пенев и Цанев. Настъпи драматичен момент. Зад топката застана Василев. Ударът му беше спасен от Владимиров, но съдията прецени, че вратарят е мръднал и повтори дузпата. И този път Владимиров не позволи на Василев да изравни резултата.

С мъжествена и коректна игра „Добруджа“ се наложи заслужено над републиканския шампион.

През сезон 1967/1968 Добруджа отново е на 12 място. Любопитното е, че и този сезон отборът побеждава ЦСКА, този път с 2:1. Спас Калчев вкарва за 1:0, Пейо Николов изравнява, а Младен Пенев (бащата на Любослав Пенев и брат на Димитър Пенев) донася успеха на домакините минута преди края.

Срещу Левски е записано равенство у дома 2:2. Реално Добруджа не губи от първите четири отбора в крайното класиране – равен с Левски, победа над ЦСКА и равенства с Локо София и Спартак София.

През сезон 1968/1969 отборът на Добруджа завършва на 15 място и изпада след три поредни сезона в елита.

Завръщане в елита след повече от 20 години

След изпадането си в края на 60-те години от елита, Добруджа дълго време прекарва в „Б“ група, където се утвърждава като един от традиционните отбори.

Така се стига до сезон 1990/1991, в който Добруджа завършва на 2 място в „Б“ група с 46 точки, колкото имат третият и четвъртият съответно Доростол Силистра и Академик Свищов, но добричлии са с 1 гол по-добра голова разлика +25 срещу +24 на Доростол. И така заедно с победителя в групата Хебър влизат в „А“ група.

Девет поредни сезона в „А“ група

В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в А група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков.

В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата.

През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела.

Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в А група цели три пъти.

Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след голове на Григораш, Стоян Димов и Георги Иванов-Геша.

8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай.

Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов.

Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1.

Изпадане в „Б“ група

Сезон 1999/2000 се оказва последният за Добруджа в „А“ група. Директно от елита изпадат последните три отбора – Беласица, Пирин и Шумен. 12-ият и 13-ият играят баражи.

Добруджа е на 12 място и играе бараж с Хебър-Искър, който губи с 0:2 и така изпада в „Б“ група.

Завръщане в „А“ група

Само два сезона обаче Добруджа остава във втора дивизия и през сезон 2001/2002 отборът финишира на 2 място в „Б“ група (след победителя Рилски спортист) и заедно с третия – Ботев (Пловдив), влиза в „А“ група.

Сезон 2002/2003 обаче донася изпадане веднага за отбора, който остава на предпоследното 13 място от 14 отбора.

Трудни времена – слизане до аматьорските дивизии

През сезон 2006/2007 Добруджа се класира на 13 място в Източната „Б“ група и изпада в аматьорските дивизии. На следващия сезон 2007/2008 обаче отборът печели 1 място в Североизточната „В“ група и се завръща в „Б“ група.

На 1 август 2008 година обаче отборът се отказва от участие в „Б“ група и отново се завръща в редиците на Североизточната В група. През сезон 2008/2009 отборът едва се спасява и завършва на 18 място във „В“ група.

Отказване от участие

Преди сезон 2009/2010 Добруджа се отказва от участие и от „В“ група. Орловец, от близкото до Добрич село Победа, се пререгистрира под името Добруджа 1919 и премества седалището си в областния център, където играе домакинските си мачове от началото на сезона.

Завръщане във „В“ група и промоция за „Б“ група

През сезон 2012/2013 Добруджа печели Североизточната „В“ група и влиза в „Б“ група за сезон 2013/2014, където прави изключителен сезон.

Отборът остава на 3 място, с равни точки с втория – Хасково и само заради по-лошата голова разлика с 2 гола, не успява да влезе в „А“ група.

Следват 5 място (сезон 2014/2015) и изпадане през сезон 2015/2016 (14 място).

През сезон 2017/2018 Добруджа печели Североизточната Трета лига с убийствена преднина пред втория – 86 точки срещу 64, колкото има Суворово и завръщането в „Б“ група е факт. Но отново само за един сезон, тъй като през сезон 2018/2019 отборът е последен в „Б“ група и изпада.

Отново печели групата през сезон 2019/2020, за да запише следните класирания във Втора лига – сезон 2020/2021 (13 място), 2021/2022 (11 място), 2022/2023 (13 място), 2023/2024 (6 място) и сезон 2024/2025 (1 място) и завръщане в „А“ група след пауза от 22 години.

Предишни имена

1919–1947

Развитие / Стрела, Глория / Левски / Спартак / Орлов, Вихър / Цар Борис III / Победа / Добруджа

1947–1948

Добруджа

1948–1957

Орлов / Септември

1957–2009

Добруджа

2009 –

Добруджа 1919

Класиране в последните сезони

Сезон	Група	Позиция
2014/15	“Б” група	5 място
2015/16	„Б“ група	14 място
2016/17	Североизточна Трета лига	2 място
2017/18	Североизточна Трета лига	1 място
2018/19	Втора лига	16 място
2019/20	Североизточна Трета лига	1 място
2020/21	Втора лига	13 място
2021/22	Втора лига	11 място
2022/23	Втора лига	13 място
2023/24	Втора лига	6 място
2024/25	Втора лига	1 място